ЗАСЛУЖАВА СИ:

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ:

-Когато бог иска да накаже някого, прави го учител- започна старият преподавател по история. – Това го е казал Сократ. Чуй сега аз пък какво ще ти разправя: виждаш ли го онзи там, с дългия врат, прегърбения, дето стои пред клуба? Виж го добре и слушай! Едно време този човек беше мой ученик. Преподавах му история и понеже часовете ми бяха малко, като допълнителен предмет имах и няколко часа рисуване. Това момче тогава проявяваше едно изумително невежество въобще и беше една от най-големите ни грижи. Какво не правих, какво не струвах да го събудя – нищо не помагаше. Извадя го някой път на урок и го накарам да ми опише границите на Месопотамия, да речем. Той зашари с пръст около Галиполския полуостров, обиколи из Серското поле, мине Вардара, забучи най – после пръст някъде из долината на Шкумба и мига, мига....
Друг път го питам за историята на евреите:
- Ха сега, Пондьо – думам му, - пкажи ми най – напред где се намира град Ерусалим!
Той пак предприеме една кръгосветска обиколка из Алжир, Тунис, Мароко, върне се назад, презкочи яколко морета и планини, спресе          По рисуване проявяваше също незнание. Не стига това, а беше и далтунист! Пълен далтунист. Рисуваме, да речем, стомна. Най-обикновена, проста стомна. Като я захване, обръща я или на бинлик, или на ракиен казан, или на каквото щеш друго. Почнем ли да полагаме бои, хвърлените сенки ги прави с червена боя. Цинобър, чист натурален цинобър! Веднъж им поставих да рисуват препариран гарван и той го боядиса с червена боя. Просто го болшевизира, знаеш! Разбира се, за срока му поставих слаб и по двата прдмета. Сложих му двойка, ама си взех беля на главата. Кто се заредиха, брате, баща му, майка му, леля му, един адвокат, негов сродник, един училищен настоятел, че и кмета даже ми обърна внимание! Беден бил,при лоши условия живеел, очите му били слаби, но щели да го лекуват-както-както, убедиха ме и накрая на годината го пуснах да мине в по-горен клас.
На другата година, за голям мой ужас, Пондьо беше пак мой ученик. Не само това, а и партията на баща му дойде на власт и той зае видна служба в градеца. Пристигна Пондьо мазен, ухилен и със сини очила. И още по-тъп. Мъчих го, въртях го, усуквах го, дано изкопча нещо от него-неще и неще! Пак му писах слаби бележки за спока. Тогава пък тръгнаха околийският началник, приставът, акцизният, предцедателят на околийското бюро, депутатът и трима детективи. Изредиха се, знаеш, един след друг и ми дадоха да разбера недвусмислено, че или Пондьо трябва да мине, или пък аз да си замина. Мислих, мислих: четири деца имам, нито къща, нито имот някакъв, а посред зима къде да ходя.?! Писах му пак тройките и се отървах временно. За да не се излагам поне пред учениците си, виках го у дома да го занимавам безплатно, та дано каже нещо, кога го вадя на урок. Тъй вървя работата цели три години, защаото патрията на баща му управлява толкова. Пондьо мънка, аз се помагам и се потя, той мънка, аз го подсещам и на края пиша тройката. Като паднаха от власт, аз се окуражих отново и пак му писах двойките. Че като ме емнаха тогава: бре анонимни писма, бре клюки!... Анархист съм бил, дъновист съм бил, рушвети съм вземал, в разврат съм потънал и какво ли не!
За да не ме изкарат и людоед, писах му пак тройки на края на годината и наш Пндьо завърши училище за голяма радост на майка си, баща си и за чест и слава на леля, свако, адвоката, настоятеля, началника, пристава, предцедателя на околийското бюро, депутата и тримата детективи и се изгуби от града.
Къде се дяна, какво прави, не знам. След няколко години, като се яви пак, все бърза, все се муши из кантори и клубове, сваля шапка, кланя се, хили се, кокори се, а мене и не поглежда.
-И каво работи сега?
- Не знаеш ли? Учител е. И да е само това – въздъхна старият учител, - само това да е нещастието, иди – дойди, ама учи и дветеми деца!
-Какво преподава?
-Как какво? История, разбира се. На мое място е. Прави – струва, уволниха ме и ми зае мястото. И понеже часовете по история са малко, като допълнителен предмет води и рисуване!