ЗАСЛУЖАВА СИ:

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ:

Завчера беше в село Гочката. Яви се, кръстоса на бърза ръка и трите махали, писука, писука:
- Ооо, яйца берем... ооо!
Напълни двата сандъка, гаврътна му една ракийца на Рачковата кръчма, подкара батя си напред и запраши с широките крачоли след него за към града.

Щом старата джамия нахлупи с тежката си сянка малката му дъсчена барака и откъм северната й стена заскимтя като захвърлено кученце вечерният вятър, Дако Гуменият изтръска престилката си, изплю седемте клечки из устата си, наметна сивата си абичка, заключи и излезе.

Ти как мислиш бе, чичо Томане, лесна работа ли е да си гробар на този свят? Ами че занаят е то, специалност е и трябва да се учи, да се чиракува, че тогава да се почне здравата. Дарба трябва да има човек, сърце кораво и отръки да му идва, значи. Пък Дойно Муканят от Първата война още го е запо [ … ]

Не обичам, как'Сийке, и не съм от тия, дето се бъркат в хорските работи, ама има едни жени, като Тана Папучкина, като разчекнат едни уста - като ханджийска порта! Онзи ден, както си седя у дома и наплитам пета на чорапа на наш Груя, гледам я през прозореца, тин-тин-тин, зачупила кръст, накоко [ … ]

Въртокъщник голям е бай Симо Драката, работен е и дума не отвръща на жена си, ни на тъща си, а защо му са лепнали тоя прякор, господ знае.
Като му кажат домашните:
- Ха, Симчо, изнеси креватите, дюшеците и юрганите на двора да ги попече малко слънцето - нищо не дума, а стане, нахлуе си само вех [ … ]

От ранни зори е закръстосвал Голо бърдо Щърбакът. Мери го, размерва го и на план го снима. Изпратил го инженерът да допълни нещо и някакви поправки да направи, наредил го, напътил го, дал му за фигурант Миля Котето, натоварил жалоните, взел отвес, призма, ролетки и клюс-клюс-клюс... довлякоха се [ … ]

Назначиха Ганя Гущеров за общински бирник в село Каменяк. Средна възраст човек, значи, женен, неосъждан, лявото му ухо пробито, но три години стоя без работа, та заприлича на сиромах Лазар.
Като го изпращала жена му, вън до пътната врата му прочела конско евангелие:
- Това, дето ти рекох, ще ти г [ … ]

В нашето село ни вади зъбите Станчо Глухарят, дорде не речеш. Кабинета му е на двора, под инджирката круша, а столът му е дръвникът. Той е един плосък пън, дето си сече дърва, удобен е за сядане и от страни има два чепа, дето се хващат болните, кога изпаднат в критичност. Глухарят няма много инс [ … ]

Роден е в село Турия, Старозагорско на 25 март 1890 г. Той е петото дете в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгев Чорбаджийски. До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва Държавното художествено-индустриално училище в София [ … ]