Пунтове си има Станчо Барабанчикът - не можеш да му речеш нищо. Службата му е тъй наредена, значи, и си я изпълнява точ в точ. Затова след година, три месеца и нещо ще се оттегли на спокойствие и чист въздух в Генчоолувото кафене, ще си премятка броеницата, ще бистри политиката и дойде ли краят [ … ]

Здраве желаем, господин Данаиле,
Да те запозная с нашето кметче... Като го гледаш така, както си е бръснат и загладен, млада-младина, ще речеш, и зелено откъснато, ама учено момче е, по законите се води точ и на всички въпроси гледа юридически, един вид. Уж добро наглед, инак, уж все се усмихва и [ … ]

Що пролет се е запролетила, що чудо! Нагоре да погледнеш, ширнало се едно небе, хем широко, хем дълбоко, хем чисто, чисто, като моминска пазва. Надолу очи да метнеш, кипнала оная ми ти земя, напращели ония младоци, надули се ония ми ти пъпки по фиданките, аха-аха, ще запукат, ще затряскат и [ … ]

Както ви е известно, нашето село е между два рида. На единия, на припека, са лозята и гюлищата, а на другия е корията. Горе, под върха на корията, в усойната, има една полянка, а до нея кладенче. На тази полянка, под кръстатия бук, си спи Пенко Пъдаря. От голям обяд още, като се наяде и напий съ [ … ]

Нищо и никаква работа, да речеш, ама обърка се, уплете се, усложни се и досега не ще да се оправи.
Приятели, най-първи и верни другари бяха Петко Магарето, Гуцата, Крайчо Кривият и чичо Манол. И съседи при това. Мине се не мине, гдето е речено, жените им - рък-брък - ходят си за подкваса, пипер да [ … ]

Богатият търговец Пешо Хаджийски се втурна в ловджийското кафене с голяма книга под мишница, седна при Кекердекя, тикна му я под носа и почна:

- Добър ден, Пешке, къде се губиш ма, цяло лято не съм те виждала?
- Остави се, сестро, да му се не види и лятото, и проклетията, от пусти гости очите си не можах да отворя.
- И ти ли като мене, горката, гости си посрещала?

Под големия крив орех на гробищата, седнали на сянка, ковяха косите си Лъжлив Съби и Нено Сенегалецът. Преди няколко дена бяха взели от черковното настоятелство сеното и сега се готвеха да косят. То какво сено в гробище, но хем да ги почистят и колкото за три добичета все ще се събере малко осиг [ … ]

Вятър работа е туй, дето го разправяте, че в малкия провинциален град сме се знаели и познавали до косъм. Колко зъба сме имали за пломбиране, ни било известно, колко се клатят и на кого му расте мъдрец. И кръщелните дати сме си знаели, коя кога щяла да ражда и кой поп какво вино пиел, да речем. [ … ]

Учен човек е наш Енчо фелдшерът, умна глава е, ама си няма лекарства, та рядко помага на болните и те си мрат по азбучен ред. Като си няма лекарства, и практика си няма човекът, ама по теория и брадат аптекар не може му излезе насреща. По теория, значи, и по руско сантасе един [ … ]